КОНТАКТИ
Адрес: ул. "Цар Роман" 1
5161 с. Кесарево, Община Стражица, Област В. Търново
Електронен адрес: info-300909@edu.mon.bg
Телефони: Директор - 0 878 885 213 Администрация - 0 6167 2427
СИМВОЛИ:
Адрес: ул. "Цар Роман" 1
5161 с. Кесарево, Община Стражица, Област В. Търново
Електронен адрес: info-300909@edu.mon.bg
Телефони: Директор - 0 878 885 213 Администрация - 0 6167 2427
СИМВОЛИ:
Николай Иванов Райнов е роден в с. Кесарево, Великотърновско, на 1 януари 1889 в семейството на видния деец за национално освобождение Иван Райнов. Брат е на художника Стоян Райнов, професор по керамика. Баща е на видния скулптор Боян Райнов, както и на писателя Богомил Райнов. Завършва Духовната семинария в София (1908). Следва философия в Софийския университет (1911). Участва в Първата световна война като военен кореспондент към 9-та плевенска дивизия, заела участък от отбранителната линия на Южния фронт, известен като Дойрански.
Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София (1919).
Пише поезия, белетристика, културологични произведения в областта на историята на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата.
Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София (1919).
Пише поезия, белетристика, културологични произведения в областта на историята на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата.
ХИМН НА ОУ "Николай Райнов":
Химнът е написан по музика и текст на Атанас Костов, председател на читалище „Развитие - 1895“, гр. Стражица и Рая Иванова, учител по музика в СУ "Ангел Каралийчев", гр. Стражица и подарен на ОУ „Николай Райнов“.
В РОДИНАТА НИ МИЛА,
В КЕСАРЕВО ГОРДО,
ЗА ВСИЧКИ НИ СВЕТИЛО
Е УЧИЛИЩЕТО РОДНО.
ПРИПЕВ:
УЧИЛИЩЕТО НИ ЛЮБИМО
МЪДРОСТ, ЗНАНИЯ ДЕРЗАЕМ.
С ДУХЪТ НА РАЙНОВ УЧИМ,
ВСИЧКИ ЗАЕДНО МЕЧТАЕМ.
ТУК РИСУВАМЕ И ПЕЕМ,
ПИШЕМ, СМЯТАМЕ, КОПНЕЕМ.
ДА СМЕ БЪЛГАРИ ДОСТОЙНИ,
ДА СМЕ ХОРА ПО-ДОБРИ.
ПРИПЕВ:
УЧИЛИЩЕТО НИ ЛЮБИМО
МЪДРОСТ, ЗНАНИЯ ДЕРЗАЕМ.
С ДУХЪТ НА РАЙНОВ УЧИМ,
ВСИЧКИ ЗАЕДНО МЕЧТАЕМ.
Химнът е написан по музика и текст на Атанас Костов, председател на читалище „Развитие - 1895“, гр. Стражица и Рая Иванова, учител по музика в СУ "Ангел Каралийчев", гр. Стражица и подарен на ОУ „Николай Райнов“.
В РОДИНАТА НИ МИЛА,
В КЕСАРЕВО ГОРДО,
ЗА ВСИЧКИ НИ СВЕТИЛО
Е УЧИЛИЩЕТО РОДНО.
ПРИПЕВ:
УЧИЛИЩЕТО НИ ЛЮБИМО
МЪДРОСТ, ЗНАНИЯ ДЕРЗАЕМ.
С ДУХЪТ НА РАЙНОВ УЧИМ,
ВСИЧКИ ЗАЕДНО МЕЧТАЕМ.
ТУК РИСУВАМЕ И ПЕЕМ,
ПИШЕМ, СМЯТАМЕ, КОПНЕЕМ.
ДА СМЕ БЪЛГАРИ ДОСТОЙНИ,
ДА СМЕ ХОРА ПО-ДОБРИ.
ПРИПЕВ:
УЧИЛИЩЕТО НИ ЛЮБИМО
МЪДРОСТ, ЗНАНИЯ ДЕРЗАЕМ.
С ДУХЪТ НА РАЙНОВ УЧИМ,
ВСИЧКИ ЗАЕДНО МЕЧТАЕМ.
Главен редактор на списанията „Зеница“ и „Орфей“, вестниците „Камбанар“ и „Анхира“. Първата му книга „Богомилски легенди“ (1912) е публикувана с псевдонима Аноним. Няколко месеца по-късно Антон Страшимиров публикува голяма рецензия за книгата в две последователни книжки на списание „Наш живот“ (кн. 9 - 10), наричайки автора „творчески талант с облик, какъвто досега не сме имали“, а дебюта му - „събитие“.
В периода 1918 - 1919 г. сътрудничи на Гео Милев, като пише редица статии за неговото списание „Везни“. Същата година издава няколко книги: „Видения из древна България“, „Книга за царете“, „Очите на Арабия“, „Слънчеви приказки“, „Между пустинята и живота“, поемата „Градът“. Прави второ издание на „Богомилски легенди“, разширено издание на „Книга на загадките“, превежда „Тъй рече Заратустра“ на Фридрих Ницше. През 1919 г. се отправя на голямо пътешествие в Египет, Сирия, Палестина, Мала Азия.
През периода 1922 - 1927 г. работи като главен библиотекар в Народната библиотека в Пловдив. Командирован е за 2 години в Париж, за да се запознае с паметниците на културата във френската столица. Когато се завръща, приема преподавателско място в Художествената академия в София, където е професор по история на изкуството от 1927 до 1950 г.
Написал е и книгата „Светите братя“. През 1933 г. (заедно с проф. Благой Мавров и Никола Трифонов) се запознава с богомилската книжнина, пазена в хранилищата на държавната библиотека на остров Малта. Изучава основателно историята и същината на богомилското учение в България. През 1930 г. основава българската асоциация „Рьорих“.
Заради романа му „Между пустинята и живота“, посветен на живота на Исус Христос, е отлъчен от Православната църква. През 1924 г. става главен редактор на новото списание „Орфей, чиято задача е да популяризира теософските идеи, а в края на 20-те години на ХХ век той създава теософската ложа „Орфей". Списанието излиза само две години.
Автор е и на 30 сборника с приказки от цял свят (1930 - 1934); 9 тома „Вечното в нашата литература“ (1941); „История на пластичните изкуства“ - 12 тома.
Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927 - 1950). Председател на СБХ. Академик (1945), дописен член на Българския археологически институт. Съосновател и първи директор на Института за литература на БАН (1948 - 1949).
Ето какво казва накратко за себе си Николай Райнов в Алманах „Жътва“, 1922 г.:
Учих философия, а свърших декоративно и графично изкуство; решил бях да стана монах, а се ожених; обичах хората, а те ме намразиха; мои врагове са ония, на които съм правил само добро; тридесетгодишен съм, а изглеждам старец; смятах, че мое призвание е четенето, а се принудих да пиша. Най-голяма благодарност дължа на семинарията, дето ме научиха да мисля, да мълча, да почитам, да съзерцавам и да търся нещо по-горно от човека …
Много неволя и бедност изпитах, за което се радвам: наченах от това да диря опора сам в себе си и се не предадох никому. Ходих много низ нашенско, по цяла България, за да изуча езика, срам ме беше, че не си знам езика, а ми трябва да си служа с чужди думи. Ходих и по Изток, от дето пазя пожълтяла тетрадка спомени, които може някога да издам. Търсих следите на загубени духовни движения, срещнах скъпи хора, за които не смея да говоря, видях неща, за които няма и перо. Живях всякак. Много неща учих. Много науки ми трябваха. Износвах ли си впечатленията, давах ги на другите: тъй се появиха една по една книгите ми. В много от тях има изповед: който знае да ги чете, ще ме види какъв съм и какъв съм бил.
Внучката му Диана Райнова казва за него: „Къде ли са сега индийските му дневници и познанието, което му е предал учителя Мория... Тепърва ни предстои да преоткриваме личността и това, което ни е завещал Николай Райнов.“
В продължение на две години изследва всички копривщенски надгробни плочи и надписи, върху която тема публикува изчерпателна монография. Прави обстойни проучвания върху българската дърворезба и древната българска история.
След 9 септември 1944 г. Райнов първоначално е на страната на Отечествения фронт, но няколко години по-късно изпада в немилост. Идеологическите различия със сина му, писателя Богомил Райнов, водят впоследствие до разрив между тях.
Псевдоними, които е ползвал: К. Поборников, Аноним, Nic, Н. Р.
Умира на 02.05.1954 година.
В периода 1918 - 1919 г. сътрудничи на Гео Милев, като пише редица статии за неговото списание „Везни“. Същата година издава няколко книги: „Видения из древна България“, „Книга за царете“, „Очите на Арабия“, „Слънчеви приказки“, „Между пустинята и живота“, поемата „Градът“. Прави второ издание на „Богомилски легенди“, разширено издание на „Книга на загадките“, превежда „Тъй рече Заратустра“ на Фридрих Ницше. През 1919 г. се отправя на голямо пътешествие в Египет, Сирия, Палестина, Мала Азия.
През периода 1922 - 1927 г. работи като главен библиотекар в Народната библиотека в Пловдив. Командирован е за 2 години в Париж, за да се запознае с паметниците на културата във френската столица. Когато се завръща, приема преподавателско място в Художествената академия в София, където е професор по история на изкуството от 1927 до 1950 г.
Написал е и книгата „Светите братя“. През 1933 г. (заедно с проф. Благой Мавров и Никола Трифонов) се запознава с богомилската книжнина, пазена в хранилищата на държавната библиотека на остров Малта. Изучава основателно историята и същината на богомилското учение в България. През 1930 г. основава българската асоциация „Рьорих“.
Заради романа му „Между пустинята и живота“, посветен на живота на Исус Христос, е отлъчен от Православната църква. През 1924 г. става главен редактор на новото списание „Орфей, чиято задача е да популяризира теософските идеи, а в края на 20-те години на ХХ век той създава теософската ложа „Орфей". Списанието излиза само две години.
Автор е и на 30 сборника с приказки от цял свят (1930 - 1934); 9 тома „Вечното в нашата литература“ (1941); „История на пластичните изкуства“ - 12 тома.
Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927 - 1950). Председател на СБХ. Академик (1945), дописен член на Българския археологически институт. Съосновател и първи директор на Института за литература на БАН (1948 - 1949).
Ето какво казва накратко за себе си Николай Райнов в Алманах „Жътва“, 1922 г.:
Учих философия, а свърших декоративно и графично изкуство; решил бях да стана монах, а се ожених; обичах хората, а те ме намразиха; мои врагове са ония, на които съм правил само добро; тридесетгодишен съм, а изглеждам старец; смятах, че мое призвание е четенето, а се принудих да пиша. Най-голяма благодарност дължа на семинарията, дето ме научиха да мисля, да мълча, да почитам, да съзерцавам и да търся нещо по-горно от човека …
Много неволя и бедност изпитах, за което се радвам: наченах от това да диря опора сам в себе си и се не предадох никому. Ходих много низ нашенско, по цяла България, за да изуча езика, срам ме беше, че не си знам езика, а ми трябва да си служа с чужди думи. Ходих и по Изток, от дето пазя пожълтяла тетрадка спомени, които може някога да издам. Търсих следите на загубени духовни движения, срещнах скъпи хора, за които не смея да говоря, видях неща, за които няма и перо. Живях всякак. Много неща учих. Много науки ми трябваха. Износвах ли си впечатленията, давах ги на другите: тъй се появиха една по една книгите ми. В много от тях има изповед: който знае да ги чете, ще ме види какъв съм и какъв съм бил.
Внучката му Диана Райнова казва за него: „Къде ли са сега индийските му дневници и познанието, което му е предал учителя Мория... Тепърва ни предстои да преоткриваме личността и това, което ни е завещал Николай Райнов.“
В продължение на две години изследва всички копривщенски надгробни плочи и надписи, върху която тема публикува изчерпателна монография. Прави обстойни проучвания върху българската дърворезба и древната българска история.
След 9 септември 1944 г. Райнов първоначално е на страната на Отечествения фронт, но няколко години по-късно изпада в немилост. Идеологическите различия със сина му, писателя Богомил Райнов, водят впоследствие до разрив между тях.
Псевдоними, които е ползвал: К. Поборников, Аноним, Nic, Н. Р.
Умира на 02.05.1954 година.
ЗНАМЕ:
ЕМБЛЕМА:
Емблемата на ОУ "Николай Райнов" е изготвена по проект на Диана Борисова, учител по изобразително изкуство в училището и от Антония Димитрова.
Отворената книга е символ на умножаващо и разпръскващо знание и енциклопедичната личност на Николай Райнов, символизира любовта към науката и напредъка. Фонът е символ на чистотата на стремежите, познанието да е приоритетът в работата на ученици и учители.
От външната страна на емблемата е изписано името на училището. Излизащото и разпръскващо се от книгата знание е свързано и символизира неугасващото желание на човека да върви нагоре и да се усъвършенства.
Отворената книга е символ на умножаващо и разпръскващо знание и енциклопедичната личност на Николай Райнов, символизира любовта към науката и напредъка. Фонът е символ на чистотата на стремежите, познанието да е приоритетът в работата на ученици и учители.
От външната страна на емблемата е изписано името на училището. Излизащото и разпръскващо се от книгата знание е свързано и символизира неугасващото желание на човека да върви нагоре и да се усъвършенства.
Върху лицевата страна на знамето на ОУ "Николай Райнов" е избродиран ликът на Николай Райнов - патрона на училището, заедно с надпис, указващ статута на училището като основно.
Около селото в местността „Романа“ са намерени руини от римски постройки. Поради отдалечеността от селото и пресечения терен тези руини така и не са изследвани и много от артефактите са или разграбени или унищожени.
Селото е споменато в началото на 16 век в османски данъчен регистър под името „Кусарува“. За етимологията на названието се спори, извежда се от „кесар“ (византийска титла), както и от турска дума, означаваща „сечище“. Днешното си разположение селото има заради чумна епидемия, която накарала жителите му да се изместят с около два километра (оригиналното място е близо до сегашния разклон на магистралата и пътят за град Стражица). В началото на 20 век селото е околийски център, а понастоящем е част от община В селото има действаща православна църква „Свети Великомъченик Димитър“, построена през далечната 1858 г., още по време на османската власт над българските земи. В селото има изградена и джамия, в която се молят българите, изповядващи исляма.
Обществени институции
Основно училище „Николай Райнов“.
Читалище „Възпитател“.
Целодневна детска градина „Калинка“.
Културни и природни забележителности
Крайпътен ландшафтен парк „Малка България“ Сред чудесно реализираните проекти по Програма Фар “Развитие на българския екотуризъм” и с помощта на финансови средства, предоставени на България от Европейския съюз, e изграждането на крайпътен ландшафтен парк “Малка България”.
За съществуването на парка знае всеки пътник, преминаващ по разстоянието София - Варна, потърсил интересно място за отдих и почивка в района на Велико Търново, близо до разклона за село Кесарево и отбивката за село Железарци. Предвид натоварения автотрафик и усилен пътникопоток през цялата година, съвсем обясним е изборът на място за изкуствено създаване на различни атрактивни елементи в близост до пътя, в инак не дотам привлекателните - особено на пръв поглед, крайпътни пущинаци.
И наименованието на парка не е случаен избор. На площ от около 50 декара е събрано такова разнообразие от природни гледки, растителни видове и забележителности, каквото само една малка България може да ви предложи. Като част от екозона “Средна Янтра”, територията на парка е маркирана с табели, поставени на пътя, които няма как да не ви изкушат да поспрете за кратка почивка. Специално изграден паркинг улеснява бързото намиране на място за спирка. Прохладата на вековни дървета, свежестта от студената и бистра вода на чешми и малки езерца, уютни беседки и живописни дървени мостчета - това са само част от щедрите предложения на “Малка България”.
Ако сте истински любител на екотуризма обаче, и решите да почувствате цялата красота на парка, ще е необходимо да му отделите поне ден. Изградените места за почивка са превърнали крайпътния парк в чудесна територия за пълноценна разходка и приятно прекарване на свободното време за цялото семейство. Детски игри на воля - сред чистия въздух на природата, красиви гледки от автентичната и естествена местност, опознаване на растителния свят, дива и буйна зеленина, места за лагеруване и пикник, възможности за приготвяне на барбекю - съчетанието от наслада, както за духа, така и за тялото, ще пленят напълно представата Ви за кратко пътешествие и уикенд-почивка. А с всичко казано дотук, крайпътен ландшафтен парк “Малка България” гарантира изпълненото Ви със смисъл и незабравими приятни емоции свободно време.
Редовни събития
На 26 октомври - Димитровден е храмовият празник на селото. Църквата се нарича „Свети Великомъченик Димитър“. Тогава е и панаирът на селото. От всички краища на страната се срещат роднини и приятели. Във всяка къща има приготвени традиционното печено агне и вкусни гозби. Агнето се предпочита приготвено на пещ, каквато се намира в много дворове в Кесарево.
Селото е споменато в началото на 16 век в османски данъчен регистър под името „Кусарува“. За етимологията на названието се спори, извежда се от „кесар“ (византийска титла), както и от турска дума, означаваща „сечище“. Днешното си разположение селото има заради чумна епидемия, която накарала жителите му да се изместят с около два километра (оригиналното място е близо до сегашния разклон на магистралата и пътят за град Стражица). В началото на 20 век селото е околийски център, а понастоящем е част от община В селото има действаща православна църква „Свети Великомъченик Димитър“, построена през далечната 1858 г., още по време на османската власт над българските земи. В селото има изградена и джамия, в която се молят българите, изповядващи исляма.
Обществени институции
Основно училище „Николай Райнов“.
Читалище „Възпитател“.
Целодневна детска градина „Калинка“.
Културни и природни забележителности
Крайпътен ландшафтен парк „Малка България“ Сред чудесно реализираните проекти по Програма Фар “Развитие на българския екотуризъм” и с помощта на финансови средства, предоставени на България от Европейския съюз, e изграждането на крайпътен ландшафтен парк “Малка България”.
За съществуването на парка знае всеки пътник, преминаващ по разстоянието София - Варна, потърсил интересно място за отдих и почивка в района на Велико Търново, близо до разклона за село Кесарево и отбивката за село Железарци. Предвид натоварения автотрафик и усилен пътникопоток през цялата година, съвсем обясним е изборът на място за изкуствено създаване на различни атрактивни елементи в близост до пътя, в инак не дотам привлекателните - особено на пръв поглед, крайпътни пущинаци.
И наименованието на парка не е случаен избор. На площ от около 50 декара е събрано такова разнообразие от природни гледки, растителни видове и забележителности, каквото само една малка България може да ви предложи. Като част от екозона “Средна Янтра”, територията на парка е маркирана с табели, поставени на пътя, които няма как да не ви изкушат да поспрете за кратка почивка. Специално изграден паркинг улеснява бързото намиране на място за спирка. Прохладата на вековни дървета, свежестта от студената и бистра вода на чешми и малки езерца, уютни беседки и живописни дървени мостчета - това са само част от щедрите предложения на “Малка България”.
Ако сте истински любител на екотуризма обаче, и решите да почувствате цялата красота на парка, ще е необходимо да му отделите поне ден. Изградените места за почивка са превърнали крайпътния парк в чудесна територия за пълноценна разходка и приятно прекарване на свободното време за цялото семейство. Детски игри на воля - сред чистия въздух на природата, красиви гледки от автентичната и естествена местност, опознаване на растителния свят, дива и буйна зеленина, места за лагеруване и пикник, възможности за приготвяне на барбекю - съчетанието от наслада, както за духа, така и за тялото, ще пленят напълно представата Ви за кратко пътешествие и уикенд-почивка. А с всичко казано дотук, крайпътен ландшафтен парк “Малка България” гарантира изпълненото Ви със смисъл и незабравими приятни емоции свободно време.
Редовни събития
На 26 октомври - Димитровден е храмовият празник на селото. Църквата се нарича „Свети Великомъченик Димитър“. Тогава е и панаирът на селото. От всички краища на страната се срещат роднини и приятели. Във всяка къща има приготвени традиционното печено агне и вкусни гозби. Агнето се предпочита приготвено на пещ, каквато се намира в много дворове в Кесарево.
ПАТРОН:
ИСТОРИЯ